Екологията вече е социално движение, космология и научен континент. Интересното е, че на ниво политическо действие, управленската перспектива на екологията е тази, която все повече доминира всеки ден.

Разбира се, екологичното движение и знанията за околната среда продължават да се разширяват, но в ерата след Рио е 'мега-управлението' на международните организации, което печели терен, вървейки ръка за ръка с 'устойчивото развитие'. Колко успешно ще се окаже това модел на исторически компромис между екологията и развитието, остава да видим сред интересен научен и теоретичен дебат.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]