„Каквото не ме убива, ме прави по-силен“. Да, но… Колко трудно е да размишляваш за щастието… Огромното тегло на всичко това. Най-добре е да замълчиш завинаги и да се обърнеш към останалото. Да се отдалечиш от всичко. При отсъствие на пустиня, чумата или малката гара на Толстой.

Парадоксът на чумата? Първата част е част от изложение, което би трябвало да бъде цяло много бързо – дори в вестниците. Една от възможните теми: битка между медицината и религията: силите на относителното (и на какво относително!) срещу тези на абсолютното. Триумфира относителното или, по-конкретно, не губи.

От 1942 до 1951 година, Албер Камю пише между другото книгите Чумата, Праведните и Бунтуващият се човек. Вторият том на Записките, който се отнася до тези произведения в течение, включва също така и основополагащите моменти на един живот, както и Историята в развитие – прочистването, Студената война… Тук откриваме една съзнание, което действа, един човек с всички свои чувствителности, завладян от красотата.