Преминавания и поздрави към стари и познати лица, всички текстове в книгата на Антигони Влавиано използват уроците на сравнителната граматология: книгите, авторите, идеите са в непрекъснат диалог и зависи от чувствителния слушател да предаде нещо от тези скрити разговори или да посредничи, за да се срещнат сестрински души, които вървят паралелно, без да са планирали или размишлявали за това.

Посочвайки ни личен музей на ценни експонати, с които съжителства от години, той тренира нашия поглед в мъдри детайли, чувствително настройва нашето четене, разширява хоризонтите на възприятието ни. «Щастлив, че направи красивото пътуване» се чувства читателят, който затваря тази книга по-мъдър, по-адекватен, по-богат с «втория поглед» върху лица и неща, заплитайки познати и непознати пейзажи.