Книгата се състои от две части и се основава на социалните и исторически данни, свързани с модерното изкуство. С акцент върху естетичното разпознаване на изкуството в съвременния социален живот се определят и тенденциите за развитие и историческата му траектория, която съществува успоредно с развитието на по-новите направления, във връзка и с по-старите течения, както стана с импресионисткото движение.

В първата част се анализира естетичната многообразие на изкуството във връзка с обществото, историята, езика и техниката. Прави се справка за изкуството на протеста и виждаме, че съвременното изкуство става все по-проблематично, както проблематичен става и съвременният свят, без това да е отрицателно. Също така, в същата част се прави подход за социалното и символично значение на изкуството и виждаме, че чрез модерните движения са възникнали различни понятия с отделни социални характеристики, като например движението на супрематизма, което беше в съответствие с условията на абстрактното изкуство, но имаше независима идеологическа и философска същност. Освен това, движението на Баухаус, което упражни динамично влияние в Европа и Америка в областта на архитектурата, скулптурата, живописта, дизайна и индустриалния дизайн.

Втората част се фокусира върху развитието на цифровото изкуство от съвременни артисти, които работят с мултимедия, като с movement art, концептуално изкуство, перформанс арт, land art, process art или изкуството на естествените процеси, художествени среди и други интервенции в пространството. Анализира значението на изкуството в социологическото и концептуално мислене и се стреми да предостави инструменти за разбиране на социалната структура на образованието. Също така се споменава за артистичните експерименти, които характеризират 20-ти и 21-ви век с движението на радикалното бунт в Америка, с най-важен представител Джаксън Полок (1912-1956), който стана известен като художник на действията.

Накрая, прави се справка между илюзорни и реални впечатления в изкуството и това е важно, защото се премахва тяхната разлика и това води до използването на всички визуални функции с една и съща интензивност. Това допринася за методологична педагогика, която основно касае художественото образование на децата.