Това произведение включва четири раздела, които се отнасят до основни понятия на историческата наука, а също и до основополагающи категории на нашата култура: взаимоотношението между миналото и настоящето, връзката между древното и новото, паметта и накрая историята.
Льо Гоф изследва историчността на тези понятия, тоест как са били създадени, как са се променяли, какви взаимодействия са имали всяко време с тях, как се използват, когато мислим за миналото, и как са станали инструменти за историците.
Това е текст, който е едновременно енциклопедия на историческите изследвания и теоретичен размисъл върху историята. Авторът представя историческата мисъл от древността до съвременната епоха и, въпреки че се концентрира върху западната историческа традиция, не се ограничава до нея.
Произведението е насочено както към историците, социалните учени и учителите, така и към всички онези, които искат да развият историческото си съзнание и да усъвършенстват начина, по който възприемат историята.
