Изплъзна се навън и се промъкна в бръшляна, който покриваше стената на колежа. Само за миг до ушите на Лира достигна тихото шумолене на листата. На Пан не му харесваше начинът, по който си говореха един с друг, или по-скоро че изобщо не си говореха; всъщност това бяха първите думи, които бяха разменили през деня. Но той не знаеше какво да направи по въпроса, и същото важеше и за нея.
По средата на стената хванa мишка с острите си като игли зъби, за момент се замисли дали да я изяде или не, но, за изненада на мишката, я остави да си тръгне. Свиваше се на дебелата клонка на бръшляна, наслаждавайки се на всички аромати, поривите на вятъра, безкрайността на нощта около себе си.