„Пападиамантис не е писал, за да докаже нещо, а за да служи на общото гръцко чувство, на странния начин на гърците, този начин, с който днес се борим с всички наши сили, заплетени в отричането на живота и естетизирането на смъртта.
Този човек прие да носи бреме, без да спечели нищо, а славата, която му предоставяме днес, повече показва какво се опитваме да спечелим ние, без абсолютно никакво усилие, всички ние, които не приемаме, че има някакъв знак или някаква нишка, която ни води към това, което сме, а не към онова, което искаме да бъдем, насилвайки себе си.
С две думи, ние трябва да се доближим до Пападиамантис, а не да се опитваме да го доведем до нашите води.“ [Извадка от текста на задната корица на изданието]
