Както доказва разпространението на техниките на временна развитие или неуместното оспорване на половите идентичности, индивидът на съвременната епоха е в криза. Традиционните системи на ценности повече не функционират, независимо дали става дума за моралните и социалните полови отношения, които доскоро се предаваха от патриархалната система чрез религиите, или за визията за напредък, заменена от определени политически идеологии.

Пред лицето на тази обърканост, Жерар Мендел показва в тази изключителна книга, че психологическите методи, които са на мода днес, не се интересуват от същността, от факта, че в нашето метапатриархално общество, доминирано от стойностите на парите, всяко лице трябва и ще трябва все повече да измисля поне отчасти живота си, т.е. смисъла, който трябва да даде на съществуването си.

Защото никой не може да живее без някаква ценностна система, като централно ядро на идентичността си. Може ли такава индивидуална система да съвпада с функционирането на обществото? Жерар Мендел призовава източниците на общата антропология, за да размисли отново върху въпроса за универсалните ценности.

И обяснява по какъв начин - и с какви социални предпоставки - психологическите възможности на съвременния индивид могат да му позволят, чрез участието си в различни колективни същности, да конструира смисъла на живота си, съчетавайки индивидуалността и социалното.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]