Това е лекцията, изнесена от известния византийски учен на 19 март 1996 г. в Библиотеката „Генадиос“ на тема историческа непрекъснатост във връзка с времето и пространството, гъвкаво пространство, което понякога се разширява с колониите и понякога се свива, включващо както коренни, така и некоренни гърци, тъй като постепенно единствените условия за участие в гръцкото общество стават знанието и използването на гръцкия език, който отделя гърците от варварите, и участието в гръцкото образование. Основна характеристика на гръцката култура е антропоцентризмът: Човекът, абсолютният ориентир на всеки закон, разширява и задълбочава границите на знанието и укротява природата, за да разбере по-добре вселената. Християнството ще приеме тази характеристика и идеята за свобода: пътят на човека към спасението е акт на свобода, подобно на този на древните към самопознанието. Тази много твърда ангажираност към свободата представлява неоспорим елемент на гръцката непрекъснатост. Лаконичният „молон лаве“ кара гърка да умре прав, за да не живее на колене. Физическото доказателство за тази непрекъснатост е гръцкият език, код на колективна криптомнезия, който води началото си от древността, както и символите са кондензираното значение на историческа солидарност, споделяна само от тези, които съзнателно или несъзнателно са раздвижени от тяхната гледка. Елени Гликатзи-Арвелер е родена в Атина през 1926 г. и е учила в Философския факултет на Университета в Атина. Специализирала е византийска история в Париж с стипендия от френското правителство и през 1967 г. е избрана за професор в Сорбоната, където през 1976 г. става първата жена ректор. През 1982 г. е назначена за ректор на Парижката академия и канцлер на нейните университети. Тя е удостоена с много отличия и титли от множество европейски и международни институции и научни организации.