След завръщането си от Америка, Лорка пише „Кръвният брак“, който е поставен за първи път през 1933 г. в театър в Мадрид. Темата му е кървавата „драма на честта“ на класическия испански театър.

Испанската равнина се превръща във страховита арена на любовта и смъртта, мъжете умират преди да увехнат, а жените остават тъжни, ранени представители на стерилния католицизъм и суровия консерватизъм, които характеризират предвоенна Испания.

Вмъкнати са поетичните фигури на Луната под формата на млад дървар и Просячката - метафизично въплъщение на Злото. Щастливият е част от трилогията „Кръвният брак“, „Герма“ и „Къщата на Бернарда Алба“ и е кулминация на поетичния реализъм, на който така вярно служи Лорка.