Философът, който изучава произведенията на Платон, Аристотел или Плотин, е изправен пред текстове, които, макар да поставят многобройни въпроси за хронология, преписване или автентичност, все пак представят такава широта, че по-скоро изниква въпрос за тълкуване и навлизане в богатството на една мисъл, отколкото работа по "съединяване" на откъси, които често са недостатъчни или противоречиви.

(. . .) [Откъс от текста на въведението на изданието]