Управлението на пандемията от Covid-19 изведе на преден план и една истинска „пандемия на интерпретации“ относно Конституцията, институциите, правата, демокрацията, както и връзката на Държавата с глобализацията и Европейския съюз.

Въпросите, които се породиха в обществените дискусии, бяха разнообразни и предизвикателни. Наруши ли Конституцията ли ограниченията, наложени на правата и функционирането на демокрацията? Как се отрази автономията на политиката на суверенитета на „експертите“? Как се справяме с разширяването на неравенствата и как се формулират политическите дилеми в периоди на пандемия?

Наистина ли глобализацията отстъпва и се завръщат динамично доминиращите Национални Държави? Възвръща ли се на преден план традиционният кейнсианизъм или може би се появява нов тип интервенционизъм? Как се оценява интервенционната дейност на ЕС и по какъв начин справянето с кризата преминава през икономическата и политическа интеграция на Европа?

Деконструкцията на митове около „интерпретативната пандемия“ става възможност да преосмислим утрешния ден на конституционализма на две нива: На първо място, възстановявайки понятието за Конституция като техника на контролите, които позволяват демократичното самоопределение срещу всяка форма на тирания. На второ място, откривайки добродетелите на солидарното общество на споделянето и равноправното участие, където „социалната демокрация“ среща взаимните морални задължения на гражданите.