Етнологичният метод, започвайки от обобщения, извлечени от разнородни елементи, е, признавам и аз, опасно оръжие. Но той има с себе си удивителни постижения, способни да реконструират разпръснатите явления по етапите на техните развития.

Опасността от схематизация е голяма, и още по-голяма е опасността от несвързани и безкрайни интерпретации, които в хаоса на материалното ще добавят хаоса на интерпретацията. В крайна сметка, толкова много са примитивните елементи в дионисиевата религия, че, при всяка обстановка, ако един клон на древната религия не може да бъде проучен, освен с ендологичния метод, то този клон е дионисиевата религия.

Фарнел, изследовател, който с резервите си по прилагането на метода печели заслужено титлата "трезвен", обявява, че "проблемите, които дионисиевата религия поставя пред изследователя на средиземноморските религии, историята и антропологията, са от първостепенно значение".

Накрая, отговорът на често срещаните и известни възражения за използването на ендологичния метод в изучаването на гръцката религия и духовна история беше прекрасно даден в едно скорошно произведение. Противниците на този метод използват, без да го знаят, теории и резултати от ендологията, преминали в науката за античността, от първоначалните контакти с ендологичните приложения, и така от много десетилетия вече остарели.