Човекът първо почувства и след това обмисли, първо се помоли и след това теологизира. Откровението на живия Бог уважи тази антропологична константа. И, човеколюбиво действайки, предостави теологизиращия ум като спътник на горящото сърце. За да не се загуби по пътя на безкрайното и многопластово чувство.

Псалмите функционират като такава компас... Поезията винаги е била предназначена за неконвенционалното, за същностното, за 'пред Бога ценното' (1 Петрово 3: 4). И когато получи благословията да се изразява колективно в рамките на Литургията, 'с едно устие и едно сърце', тогава изпълнява незаменимото дело да обединява 'ценното' на вярващите в едно, обучава ги да се съгласуват по основните приоритети, насочва общността на техния живот към божествено същественото.

Към 'жертвениците на Господа на силите' (Псалм. 83: 4). Книга, посветена на тези, които се борят в живота си в сходни условия и плават в води, подобни на тези, които картографират Псалмите, било във или извън Църквата.