РАКОСЪБИРАТЕЛ: …„ако казвам истината, че съм ракосъбирател“, ти ме попита…?
ТИЙН: …аз…
РАКОСЪБИРАТЕЛ: …аз съм… но не мисли и ти същата тази сладникавост, защото някога четеше Максим Горки и Емил Зола, не съм жертва на обществото… това е изцяло мой обмислен избор…
ТИЙН: …тоест, това избра за работа…?
РАКОСЪБИРАТЕЛ: …започнах с различни други, но никоя като тази…! това е наблюдателница, „човеконаблюдателница“, която измерва колко заблуда всяка сутрин отива към каша…! и неизбежно разбира се, както всичко в живота, и за рециклиране… защото дори ние, хората – с всичките си аксесоари, обувки, бельо, памет, идеи, грехове – сме продукти на рециклиране…!
Откъс от театралната пиеса: „Среща някъде другаде“, Част втора, Осма картина Спомен и образ, от Театъра, том Ζ’, Кедрос, 1998
