Кои вътрешни слабости и противоречия тревожат пост-осветителната модерност? Нито философията на субекта, нито психологията на несъзнавана, нито марксистката или либералната икономика, нито социологията на институциите, заедно с теология, загубила дарбата на пророчеството, успяха да предвидят това, което въпреки всичко се установява, почти триумфално и неоспоримо, като пост-човешка епоха в гръко- западния свят.

Не успяха следователно да предвидят, че няма условия и граници в човешката саморазширяване, отделена от природата и Бога. Че отварянето към ужасните възможности може да бъде затваряне. Че най-строгият тоталитаризъм е кадифен...