В епоха, в която устната история е придобила особена тежест в българската историография, тази книга предлага нещо различно в нуждата да разберем окупационния глад, както и начина, по който се променя паметта за историческите събития.
Книгата предлага последните – може би – устни истории на хора, които са преживели глада като възрастни. Тези интервюта, взети от автора преди две десетилетия на Миконос, в Сирос и Хиос, ни помагат да разберем епохата на глада, ежедневието на живота на хората и начините, по които те реагирали на условията, с които се сблъсквали.
Опитът от глада в трите острова беше много различен помежду си – и всичките различни от този в Атина. Интервютата ни напомнят, че официалната памет за глада е тази на Атина, памет, която игнорира радикално различията в опита на провинцията.
Двадесет години след провеждането на интервютата и след икономическата криза, която насочи вниманието на историографията към Окупацията, тези интервюта придобиват допълнителна полезност – те ни предоставят мненията на очевидци на Окупацията и глада, преди те да изпитат кризата на последното десетилетие, предлагащи ни свидетелства, не повлияни от икономическата криза и от политическото "използване" на Окупацията.
Брой страници
544
Корица
Меко
Година на публикуване
2020
Издател
Patakis