В "Духът на защитата", десет години след "Състоянието на нещата" (Кастаниотис, 1989), Денегрис настоява за този комбинация от кратки поеми-загадки (като: „Самотата усилва сетивата“, „Тънки равновесия“ и „Сламата в мрака“) и по-дълги, повествователни поеми-песни.
Освен това, той се отдава на разходка в миналото, в едно плодотворно прелистване на албум с пожълтели снимки, за да превърне в поезия посещението в старчески дом, детска болест, дупките, оставени от ракетите на самолетите в Агия Савва и в бежанските квартали преди половин век и повече, как успяваш да измамиш болката от невъзможната любов, когато си дете (с илюстрирани книги, с какво друго?).
Денегрис ни напомня как да не забравяме, как да говорим за онова, което вече няма глас в нашето време, как отново да дадем на събитията музиката, която им е отнета от безразличието и нейната връстница - бързината, или дори от онзи твърд морализъм, който иска да счупи перото на поета на две.
Георги-Икарос Бамбасакис (в. Катимерини, 14-8-99) ... Иновацията обикновено е много тежък фактор в поезията, ако контурите не се изгубят, ако някои сенки не паднат върху определени точки на поетичното пространство, тогава как ще сработи тръпката и как ще се предизвика смутът, който стихът трябва да предаде на читателя си?
Денегрис отговаря на въпроса с много прост метод: всяка негова поема разказва историята, която има да разкаже, като изчертава малка елиптична орбита. Винаги липсва някакъв детайл от картината, която рисува, и там, в тази незабележима празнина, възпламенява се искрата на магическо смущение или спомен.
Вангелис Хадживасилиу (в. Елефтеротипия, 8-8-99).
