Темата на Неправилното разбиране е изгнанието на човека в жестокия свят. Сюжетът е взет от народна приказка. Героят се връща при семейството си и на родната земя, за да бъде убит от майка си и сестра си, които не го разпознават.

Извинението на дъщерята за убийството е, за да може да живее близо до морето и ярката светлина. Ками той самият е бил най-щастливият средиземноморец, който се опиянява и мие в светлината и морето. Но студените престъпления ще останат извинение, а никога оправдание.

Ако абсурдът е правило в света, Марта представлява изключение, което противоречи на правилото. Майката, която няма повече с какво да се надява, а настоящият ад е нейното царство, както казва в първата сцена на третия акт: “загубих свободата си, адът ме обгръща навсякъде”. И въпреки всичко тя ще намери смелост да избяга от царството на своя ад, бунтувайки се със своето самоубийство.

Престъпление и наказание. Ян умира като чужд в собствения си дом. Убиват го заради неправилно разбиране. Трите лица преживяват непоносима самота. Те вървят към смъртта, без да са разбрали смисъла на живота и без да са се примирили с необходимостта от смъртта.

Всички три лица вече са извършили престъпления, преди да извършат самите престъпления. Марта тъгува напразно за слънчевите страни и морето, заедно с един идеален любовник. Майката, измъчвана от умора, докато се чувства оттеглена от живота. Ян накрая, измъчван от носталгия по родината и любимите си - майка, сестра. Лица символи, които обаче не губят същността и характера си, откъдето произтича особеният интерес на произведението за театъра.