Херодот, наследявайки Омир, изгражда своето историческо творение върху архаични йонски основи. В своята разказваческа структура той стреми към драматична концентрация; като друг Есхил вижда трагедията в съдбите на народите.

Той счита персийските войни за кулминация на конфликта Азия - Европа и подчертава огромната важност на победата на гърците в периода, когато огнищата на културата бяха подложени на атака от персийския експанзионизъм. Чрез личното си изследване той търси причините за човешкото поведение.

Човекът заема централно място в неговото произведение, затова и историческата му компилация не игнорира фолклора на народите. И ако се поддава на техните митологични традиции, то е, защото усеща, че и митовете носят история.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]