Херодот, наследя Омир, изгражда историческия си корпус върху архаични ионски основи. В разказа си той търси драматична компресия; като друг Аесхил вижда трагичността в съдбите на народите.

Той счита Персийските войни за кулминация на конфликта Азия - Европа и подчертава огромното значение на победата на гърците в периода, когато огнищата на културите са били нападнати от персийския експанзионизъм. Чрез личното си изследване той търси причините за човешкото поведение.

Човекът е в центъра на неговото творчество, затова неговата историческа съставка не пренебрегва фолклора на народите. И ако се поддава на митологичните им традиции, то е защото усеща, че и митът носи история.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]