Историкът Херодот, наследявайки Омир, изгражда историческото си произведение върху архаични йонийски основи.

В разказа си той търси драматична краткост; като друг Есхил вижда трагизма в съдбите на народите. Счита Персийските войни за кулминация на конфликта Азия - Европа и подчертава огромната важност на победата на гърците в епоха, когато огнищата на културата са атакувани от персийския експанзионизъм.

Чрез личното си изследване той търси причините за човешкото поведение. Човекът е в центъра на неговото произведение, затова и историческата му композиция не пренебрегва фолклора на народите. И ако поддава на митологичните им традиции, то е защото интуитивно усеща, че и митът носи история. . .

[Извадка от текста на гърба на изданието]