Историкът Херодот, наследявайки Омир, изгражда своята историческа конструкция върху архаични йонски основи.

В разказа си той търси драматична концентрация; като друг Аистейлос вижда трагичността в съдбите на народите. Счита персийските войни за връхна точка на конфликта Азия - Европа и подчертава огромното значение на победата на гърците в период, когато огнищата на културата бяха нападнати от персийската експанзия.

Чрез личното си изследване той търси причините за човешкото поведение. Човекът заема централно място в неговото произведение, затова и неговата историческа композиция не пренебрегва фолклора на народите. И ако поддава на митологичните им традиции, е защото чувства, че и митът носи история.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]