Херодот, наследя Омир, изгражда историческото си творчество върху архаични ионски основи. В разказа си търси драматична сгъстеност; като друг Есхил вижда трагедията в съдбите на народите.

Той счита Персийските войни за кулминация на конфликта Азия - Европа и подчертава огромното значение на победата на гърците в период, когато огнищата на културата бяха заплашени от персийската експанзия.

Чрез личното си изследване търси причините за човешкото поведение. Човекът е в центъра на неговата работа, затова и историческата му композиция не игнорира фолклора на народите. И ако поддава на техните митологични традиции, е защото усеща, че и митовете носят история.

Извадка от текста на задната корица на изданието.