Историкът Херодот, наследявайки Омир, изгражда своето историческо произведение на архаични йонийски основи.

Във вътрешността на разказа си той търси драматична компресия; подобно на друг Есхил, вижда трагизъм в съдбите на народите. Той счита персийските войни за кулминация на конфликта Азия - Европа и подчертава изключителното значение на победата на гърците в период, когато огнищата на културата биваха атакувани от персийската експанзия.

Чрез личното си изследване той търси причините за човешкото поведение. Човекът е в центъра на неговото произведение, затова неговата историческа композиция не пренебрегва фолклора на народите. И ако той се поддава на техните митологични традиции, е защото усеща, че и митовете носят история.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]