В настоящото изследване авторът е потърсил документи, архиви, данни и библиография от различни източници, за да проникне в историческата реалност на Мала Азия, започвайки с факти, случили се преди около хиляда години и свързани с трансформацията на местните християни в "турци" и "мюсюлмани" (с кулминация на настоящите разкрития за произхода на много високопоставени чиновници и политици в Турция, като Ердоган, самия Кемал, дори и Мохамед II Завоевателя).
Всички тези данни, както и условията на живот на малцинствата в Турция, ни водят до заключението, че всички стари и отчуждени жители на Мала Азия очакват и търсят светлина в Фенер и в Православието, за да възстановят своето НОВО ВИЗАНТИЯ, заедно с осъзнатите вече османци. Тези народи, които са народи на Мала Азия и по никакъв начин не са турци, имат правото да се самоопределят, етнически и религиозно, както сами желаят.
Беше зимен ден през ноември 1991 г., когато, младежки подполковник, пристигнах в Анкара в качеството си на Военен аташе на българското посолство. Баща ми, Стергиос, роден през 1914 г. в Хариупол, Източна Тракия, от баща Сфакианос и майка Източнотракийка, ми описваше в приказките си едно обожавано и благословено място; но извън света на детската мечта се носеха въпроси дали трябва да продължа да го обичам.
Исках сам да проверя дали, след изкореняването на Малаазийската катастрофа, все още съществуват остатъци от гърците и народите на Мала Азия или ако са останали само счупените мрамори. Останах три години и през лятото на 1998 г. се върнах в Анкара като аташе по отбраната, носейки вече в багажа си не детските си приказки, а знание за съвременна Турция и увереността, че около мен има и съществуват всички народи, които живеят в този регион вече хиляди години.
Така се роди идеята да доближа темата по-аналитично, започвайки от битката при Манцикерт (1071) до днес, 2012 г., и да засиля любовта си към жителя на съвременна Турция, но с въпросителни за нарастващия неоосманизъм, който владее онези, които продължават да оспорват приятелства, стойности и съседство.
