АВТОРЪТ: Жан Ануйг е роден през 1910 г. в Бордо, Франция и умира през 1987 г. Учил е право и за кратко време е работил в рекламна агенция, както и като секретар на Луи Жуве. Според собствените му думи, човекът, който е изиграл решаваща роля в живота му като писател, е Жан Жироду, с произведението си 'Зигфрид' (1928).

Той сам разделя произведенията си на: 1: (Pieces roses) 'Розови': 'Танцът на крадците' (1932), комедия - балет, изпълнена с уморителни шеги, 'Леоанта' (1934) и 'Среща в Санлиса' (1937). В тези две творби се появява техниката на 'театър в театъра'. 2: (Pieces noires) 'Черни' (които е написал в същия период като розовите): 'Пътник без багаж' (1937), 'Звярът' (1934), където черпи нещо от Пирандело относно заплетеностите на човешката личност.

По време на войната, Ануйг започва нов 'черен' период в творчеството си с теми, взети от класиката, но разгледани с нова перспектива: 'Евридика' (1942), 'Антигона' (1942), 'Ромео и Жанет' (1946), 'Медея' (1946). Стойността на тези произведения се основава на странна комбинация от ироничен сарказъм и търсене на истината с по-голяма страст от много свои съвременници.

Въпреки малките си слабости, Ануйг е усетил истинското значение на трагедията. Нека си спомним за успеха на 'Антигона' в Париж. В годините на театъра на абсурда, Ануйг загуби част от репутацията си, въпреки че последните му произведения бяха също толкова важни, колкото и по-старите, които е написал. Всички негови театрални произведения изразяват носталгия по детската невинност и бунта на някои несъгласили се личности в общество, състоящо се главно от груби хора.