Какво показват тези изображения от Макронесос, Гяро, Лерос, Ай-Страти и другите острови? Защо ни касаят? Такива съвременни снимки на стари места на изгнание и затвор не могат сами да породят гняв или съчувствие. Тези, които са живели там живот в чакане, епоха на разрушение и ежедневен ужас, не се нуждаят от тях, за да си спомнят.
Да затворим ли следователно тази епоха? Да не я помним повече? Да я отнесе най-накрая въздухът на Егейско море, да я разпръсне на парчета? Да станат необитаемите острови купчини от камъни и диви треви или нови туристически дестинации? Преди да потъне миналото, в момента, в който наклонява, е необходимо да го обмислим.
Може би тогава тези снимки на 'паметници на неотдавнашното вчера' ни касаят, защото носят особено размислов характер? Може би не става въпрос за снимки-пресъздавания, а за снимки-размисли, изображения, които улавят нещо от сянката, която изгнанието хвърля върху официалната ни история?
Наистина, техният време е размислово. Съществува през спиране на него. Съществува като мисъл, която мисли времето, точно защото може да го наблюдава спряно. И е потресаващо да мислиш за времето -времето на живота и времето на историята- задържайки дъха си.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
