Защо учениците научават музикалните си произведения почти единствено от нотите? Защо учат наизуст само произведенията за изпити, с резултата, че когато някой им иска да 'изпълнят нещо', те търсят нотите си? Защо звукът рядко се обработва съзнателно в първите години на обучението? Защо повечето малки ученици не знаят как да учат?

Защо концертите са толкова редки и толкова официални, че ти отнемат дъха? Къде е любовта, страстта и радостта от музиката? Как се учиш да свириш с други, когато години наред си се задълбочил и зависил от самотата? Как ти се иска изведнъж да 'интерпретираш', когато години наред всичко е упражнения и техника?

Защо трябва да оставим да се създадат толкова увреждания първо, за да дойдем години по-късно да се опитваме да ги преодолеем? Преди години се запознах с метода 'Обучение на талант', вдъхновение на един велик педагог, Шиничи Сузуки, и отворих очите на ума и сърцето си за един цял нов свят на музика, любов, обучение и талант. Оставям тези вълни на музика, любов и талант да потекат към вас.

Защото имаме задължение към децата на света.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]