През 18-ти век, столицата на Руската империя беше Санкт Петербург. Тя имаше красиво величествени дворци; отлично уреден град; внушителни сгради; прекрасни църкви! Имаше обаче и друг Петербург. Той се състоеше от бедни квартали... В тях доминираха малките тесни улички, пълни с мръсотия и кал; и бедняшките (обикновено дървени) къщички! И колкото по-далеч от центъра отивахте, толкова всичко беше: по-бедно; по-ужасно; по-скромно; пълно с лишения и страдания.

Както днес, на десет минути разстояние от Белия дом във Вашингтон, има... бараки.

Там, 45 цели години, се е въртяла една 'в Христа луда'; жена, която, след смъртта на мъжа си, забравила света и живяла за Христос и за душата си. Тогава тя разпространявала около себе си добротата; своята; от своя труд; и на Христос; с чудесата, които била удостоена да извърши. И напомняла на един отклонил се свят за вярата и благочестието. И сега, тази луда, след 200 години, се почита не само в Русия, но и по целия свят. Името ѝ беше Ксеня. И наистина е живяла в света като чужденка.

Нека проследим живота ѝ, преминаването ѝ по земята (всички сме поклонници в този свят); за да разберем какво е казвал Бог на тогавашния свят; и какво ни казва сега.