Разбирането на Павел не представлява просто тема на „разсъждение“. Няма да формираме мнение за Павел или да хвалим неговото дело.

Ежедневието на живота ни отклонява, а възприятията на нашето време, което пренебрегва духовността, съдържаща се в насита от значенията на неговите думи, ни отдалечават от неговото дело, както и от самия него.

Необходимо е да излезем от наложените от нашето време условия и да видим Павел с очите на знанието, което винаги е присъстващо и все пак ни убегне.

Трябва да слушаме това, което казва и се опитва да приложи, това, което призовава да извършат братята му в Христос.

Не може да се приближим до Павел, ако не съществува вътрешна тишина от наша страна, без да бъде намесен ненужен ум, за да се чуе по-ясно неговия глас.

Да замлъкнат в нас всички онези гласове, които ни подтикват към други направления, в стремежа ни да дадем обяснения или да категоризираме неговите думи, преди да се уталожат в нас.