Комуникацията се основава на етичната и социалната значимост на риториката, която определя принципите, които заковават философията на комуникацията. Риториката включва когнитивната и емоционалната възприемчивост, откъдето произлиза един кодекс на етична и социална поведение. Това е целта, която обслужва съвременният модел на емоционалната и възприемателната мрежа. На базата на аристотеловото разбиране на комуникационния модел, процесът на комуникация се преосмисля под формата на "философска комуникация". Комуникацията е средство и метод за култивиране на отношения и поведения на индивида спрямо другите. В тази преживяна комуникация се дава възможност на работниците в организациите/предприятията да развият своите комуникационни умения, емпатия и емоционални способности. Тази преживяна комуникация подлежи на обучение, което формира културата на работниците и на ръководните кадри. Отзвукът на древногръцката философия, особено в областта на етиката и социалната мисъл в комуникационния акт, прави организацията емоционално интелигентна, прониквайки ценности и принципи, които насочват работните отношения и колегиалните действия. Правилната и добра комуникация означава едновременно загуба на стрес, отстраняване на напрежението и облекчаване на интензивни конфликти с помощта на преговори и медиация. Добрата комуникация се основава на разбирането, знанието, възприятието, емпатията и опита, тъй като се повтаря и е необходима в ежедневието на човека. Добрата и ненасилствена комуникация е призив за мир и предотвратяване на войната. Добрата комуникация е създател на хармонични отношения, емоционално освобождаване и промяна на мисленето и културата.