Петнадесети декември. Имам рожден ден. Станах на десет. Любимият ми чичо и кръстник, Платон Сотириу, ми подари книга. Все още я имам. Това е единствената, която е оцелела от многото ми странствания и едно богохулно ръка е оцветило грубо черно-белите гравюри. Нито аз, нито сестра ми сме виновниците. Защото, колкото и да я прочетохме повече от петдесет пъти всяка, се грижехме за нея. Обаче често я заемахме. За първи път намирах в една книга деца истински като нас, със същите бели, отношения помежду им и отношенията им с възрастните точно както ги живеехме и ние. Когато сестра ми също прочете книгата, започнахме да играем. Аз бях Пулудия, тя Антонис, а различни кукли или фигури, които правехме от хартия, играеха другите герои. Правехме и нови сцени от нашия собствен живот. Може би никой писател не е успял да напише книга с герои, наистина деца, които да говорят и да се държат като истински деца. Но Делта успя и беше уникална. Трелантонес и братята му, Магас и децата, които го заобикалят, са живи деца от тяхната епоха, с радостите и тъгите си, игрите и пакостите си, а най-вече тяхната връзка с възрастните показва колко различен е светът на децата и колко малко възрастните го разбират. Истински деца, това е великото наследство, което Делта остави на децата с романите си, и на нас писателите да пишем детски книги с деца, толкова истински, сякаш действително са съществували. Трелантонес, книгата, която от 1932 до днес е позната с многобройни издания и е обичана от всички поколения на гръцките деца, описва ваканцията на четирите братя Бенаки в дома на леля си и чичо си в Кастела, Пирея. Настоящото ново, допълнено издание включва предговор от авторката Алки Зей и хронология от Ал. П. Занас, която споменава важните събития от живота на Пинелопи Делта, както и събития от политическия, социалния и духовния живот в Гърция и света.