“И така, влязох в един счупен свят, търсейки мечтателната компания на любовта...” (BrokenTower) Очевидно "счупеният свят" е следвоенна Америка. След огромната икономическа криза, която придоби размерите на война, ценностите и социалните баланси се преосмислят.

Старият свят, който умира (Blanche), иска да бъде приет от един друг, който е в период на оргазмична креативност (Kowalski). Той проектира нова идентичност, интензивна сексуалност и се опитва да се вкорени в новото, което от своя страна се храни от плътта на старото.

Речта на Бланш подчертава Американската мечта с всички нейни патологии. Мечта, която води до поражение и окончателно разпадане. Вечната борба на старото с новото, на мъжкото с женското, на чувствителността с грубия реализъм е перфектен материал, с който да се приближим сценично до "социалния реализъм", който предлага Т. Уилямс като ответ на "поетичния реализъм", като в същото време влажната, задушлива нощ пее своите блузи.

Захарияс Рохас