Освобождението от тъгата не е цел само по себе си за човека, а се стреми към него, за да отвори пространство в себе си, където да обитава благословената тъга.

Тази благословена тъга може да стане плодородна почва, в която по-късно ще поникне истинската радост на „плачещите по Бога и в Христос“. Това е радостта, която на езика на Оците на нашата Църква се нарича „радостно масло“ или „радостно-смутение“.

Тоест, това е покаянието и усещането за отдалечаването на човека от предписанията на неговото сътворение, от живота на Триадичната и вечна Любов.