Двойният заглавие придава смисъл и цел на тази книга, единственото критично произведение, публикувано от Аполинер приживе. "Кубистите художници" беше, през 1913, боен труд, щедра защита на младите приятели на поета, предизвикателство към парижката публика - в контекста на борбата, която трябваше наистина да разтърси изкуството на двадесетото столетие.

Подзаглавието "Естетически размисли" от друга страна, загатва за събиране на мисли, зрели след многогодишно търсене, на един духовен човек, който се опитва да постави в по-широка перспектива тази революция, от която той самият беше един от лидерите. По онова време, първият заглавие привлече особено вниманието на публиката и лесно можем да разберем защо издателят Юджийн Фигийер го отпечата с големи елементи, очевидно против волята на автора.

Днес, тази книга, като манифест или като наръчник на кубизма, запазва предимно историческа стойност. [...] От друга страна, ако приемем днес заглавието на "размислите" - не размислите на философ, разбира се, защото Аполинер изобщо не беше философ, дори и да имаше някои слабости в тази посока -, но размислите на поет и дори един от големите поети на двадесетото столетие, ще останем удивени пред точността на толкова пророчески оценки и красотата на метафоричната изразност, с която авторът обогатява основните принципи на изкуството на нашето време.

(От въведението на книгата)