Заглавието на книгата, според старинните кодекси и най-древните свидетелства на църковните писатели, винаги е било "Деяния на апостолите" или "Деяния" или рядко с член "Деянията", на латински "Acta" и по-често "Actus Apostolorum".
Това заглавие, особено без членовете, достатъчно отразява съдържанието на книгата, в която е изложен подбор и нещо като изскачане на действия, чрез които апостолите са допринесли за основаването и разширяването на Църквата. Нямаме в нея историята на всички Апостоли.
Но не се разказва и всяка дейност на двамата водещи от апостолната група, около които е свързана цялата история на Деянията. Просто и само следим в нея в общите линии на действието на Петър и Павел, особено установяването на новата вяра в Йерусалим и оттам началото и пътя и разширяването ѝ по Палестина и сред народите, докато бе провъзгласена от Павел и в тази световна столица Рим.
Единодушно църковната древност свидетелства за книгата на Деянията, приписвайки я на евангелиста Лука. Първото явно свидетелство за това имаме в канона на Муратора, след което идва свидетелството на Ириней, който не просто свидетелства, че авторът на Деянията е Лука, но и използва книгата, цитирайки около петдесет откъса от нея, част от които изрично приписва на Лука.
