3.5/5️
Втората книга от поредицата и новелата "Fracture Me" ми правиха компания през последните няколко дни и признавам, че я приключих доста бързо! Интриги, тайни и свят, напомнящ на Divergent, Hunger Games или Maze Runner. Политика, обрати, регулации — хаос в Новото правителство. Лиричен, психологически стил на писане, който за съжаление няма да допадне на много хора, както беше и при мен. Бих я оценил/а с 2 до 3 звезди, защото ми се стори доста странна, но в същото време искам да видя какво ще се случи по-нататък.
Трябва да кажа, че въпреки че бях развълнуван/а и с нетърпение очаквах поредицата да бъде преведена, първата книга не ме спечели на 100%, тъй като ми се стори доста бавна и във формат на дневник. Като цяло до момента установих, че това е поредица, която се развива доста бавно и с много детайли в изграждането на света и героите. Лично на мен не ми е предпочитание, но и не ме дразни. Във втората книга от поредицата Жулиет постепенно открива себе си и силите си в Омега Пойнт, докато изгражда връзки и приятелства и се развива като персонаж. Лично мен все още ме дразни и определено не харесвам Адам, но много ми хареса изграждането на света и дистопията в книгата! Много ми харесаха и сцените с Уорнър, когото търсех на всяка страница! Определено е по-добра книга от първата, много по-пълна с герои, напрегнати и дистопични сцени, докато връзките изглеждат по-силни и развити.