Анабет почувства, че някой е сложил студена кърпа на врата ѝ. Тя отново чу онзи шепнещ смях, сякаш присъствието я беше последвало от кораба. Тя погледна нагоре към Арго II. Неговият масивен бронзов корпус блестеше на слънчевата светлина. Част от нея искаше да отвлече Пърси точно сега, да се качат на борда и да избягат, докато все още могат. Тя не можеше да се отърве от усещането, че нещо ще се обърка ужасно. Не можеше да рискува да загуби Пърси отново.