С теорията си за подсъзнанието, Фройд ни научи как всеки от нас има и личност, която не осъзнава, нещо неразказано проектиране на съзнателното ни "аз". Той ярко ни показа тайното лице на нашето "аз", научи ни как се е формирало и развивало това проклето братче, което не искаме да признаем, но което колективната психология е записала тук и толкова векове в мита за "двойника". Това второ "аз", обременено от вина, изтласквано в мрачните дълбини на забравата, - и все пак винаги живо, диктуващо без да го знаем нашите действия - ни прави "volens nolens" братя на най-бавния първобитен човек, на най-безсърдечния престъпник, на най-страстния невротик. Нямаме работа с идея за морално братство, а с биологичен факт. Разкривайки ни една вътрешна съдба, която подменя външната съдба на древната трагедия, обяснявайки как и защо се играе, в нас всички, драмата на Едип и Хамлет, Фройд ни даде нова гледна точка за човешката ни съдба.