„Старият Макъм“, малкостраницова съкратена версия на обемна докторска дисертация, е насочена към всички, които се интересуват да добият представа за теоретичните основи на външния член, тоест на извънцърковната ни музика, която османските времена съчетаха със старата светска музика на Византийците.

Отгласът ѝ постигна съвременния гръцки свят чрез местната и градска песен от Мала Азия, както и чрез първите рембетика, докато днешната тенденция погрешно я е отпуснала напълно на турската музика.

Основите за организацията на звуковия материал, скалите и начините на мелодичното им обработване, се разглеждат с простота в духа на старите теоретични автори от 17-ти до 19-ти век, чрез изобилие от таблици и музикални примери, така че да могат да бъдат разбрани и използвани от любител до композитор.