Правилата на Наследственото право на Гражданския кодекс са формулирани на базата на предишното право и чуждестранните кодекси, които са послужили като модел за Гражданския кодекс. В течение на времето теория и съдебна практика, както и законодателни изменения, формираха живото Наследствено право на нашата страна, по адаптирано към българската реалност и освободено от чуждестранни влияния.

Това Наследствено право се изследва в настоящата работа, която излиза в четвърто издание. Целта на автора е изследването да бъде основано на оценъчната тежест на интересите и представянето на динамична система, която да удовлетворява – доколкото е възможно – нуждите на теоретичния изследовател, практическите интерпретатори и студентите. И този опит е съпроводен от надеждата, че тази цел може да бъде постигната. Нека читателят да установи, поне с благосклонността, която го характеризира, че тази надежда не е останала само надежда.

Формализмът, който характеризира Наследственото право – с риск то да се явява като право на числени действия и изчисления – се компенсира при интерпретацията с оценка на интересите, търсене на ratio на всяко отделно регулиране и съставяне на система от общи принципи. Диаграми, графични представяния и примери улесняват разбирането на структурата и функционирането на този раздел от правния ред.

Структурата на труда следва структурата на Ръководството по Наследствено право, което – преиздавано и допълвано – циркулира от 1980 година. В книгата са включени, подходящо адаптирани, части от монографии на автора за теми, свързани с Наследственото право. С обширния алфавитен индекс трудът става по-лесен за ползване.