Непряка последица от подпомаганата репродукция, и по-специално от ин витро оплождането, е, че чрез нея се множат - технически възможните - семейни структури. Например, необвързани мъже могат да имат дете с чужди яйцеклетки и сурогатна майка, вдовци и вдовици могат да имат дете с криоконсервирания генетичен материал на починалия си партньор, много възрастни лица също могат да имат деца с чужд генетичен материал или сурогатна майка, докато еднакво полови двойки вече могат да целят родителство.

Тези възможности, разбира се, създават неудобство в обществото, тоест не всички са социално приети, и същото важи и за правото, което се колебае да приеме и регулира някои от тях, например поне на този етап забранява достъпа на еднакво полови двойки до подпомогнатата репродукция.

Освен това, отделните методи на изкуствената репродукция създават и други проблеми, като например възможността за използване на изкуствено оплождане от лица, лишени от свобода, защото са в затвора, или възможността сурогатната майка, която е сключила споразумение с други, да извърши аборт.

Трябва ли обществото и правото да приемат тези възможности? И дали юристите трябва да преосмислят и преразгледат понятия като кръвосмешение или пречки за брак? На тези и други свързани въпроси се стремят да отговорят изложенията, публикувани в настоящия брой.