Може би дойде времето днес да копаем и да открием под земята истинската Църква. Едно разкопаване, което заедно с разкритията на забравеното ще позволи и откритията на всички онези слоеве насипи, които постепенно и незабележимо скриха лицето на Православната Теология, поставяйки на негово място фетишите на една идеологическа теология и Православие.

С други думи, на една теологическа езичническа вяра, по образ и подобие на съответната пастирска езичническа вяра, която черпи, понякога от цялостната хомогенизация, тоест от премахването на многократността на приспособяването на Евангелието, а понякога от абсолютната индивидуализация, невъзможността за църковност на всяко различно и практически субективно-ипостасно разбиране. В такава опитност, никой не може да не започне от основните и съществени неща. От това, което всъщност съставлява начина на съществуване и което, следователно, ако бъде наранено, поставя под съмнение самото съществуване.

Без никакво съмнение, следователно, началото трябва да бъде направено с вечните теми на любовта и смъртта, реалности, които определят, ако не друго, съдържанието на самата култура и са в основата на "неразбирателството", което смъртоносно наранява съвременния живот и теология. Впрочем, както много точно забеляза Яннис Царухис, "качеството на една култура се различава по отношението й към любовта и смъртта".