Конференцията ясно показа, че не съществува правова държава, когато в една държава обществото функционира без справедливост, но и когато справедливостта не е посветена на обслужване на обществото като цяло и, по този начин, на обслужване на обществените интереси.

Съдебната система, изолирана от проблемите на обществото и човека, придобива негативен смисъл и функционира отрицателно, с резултат, вместо да защитава свободата и истинската справедливост, да застрашава тях. Съдебната власт се легитимира, когато справедливостта се осъществява ефективно от лично и функционално независими съдии, в разумен срок, чрез мотивирани, кратки и убедителни решения дори за хора, които нямат специализирани юридически познания.

Справедливостта трябва да се ръководи от принципите на безпристрастност, прозрачност, правна сигурност и отчетност; тя трябва да бъде точна и да не се стреми да бъде угодна на определена аудитория, било то управляващите или масите; по този начин се засилва доверието на обществото към нея.

Съдебните решения, които не принадлежат нито само на съда, който ги е издал, нито на страните по делото, а на цялата държава, трябва да са достъпни за обществеността, след като предварително са подходящо анонимизирани, и са подлежащи на критика, стига тя да не бъде насочена към легитимността на цялата съдебна система.

Освен това, съдиите, с оглед на важната си роля, трябва да се изразяват с особена сдържаност както при изпълнение на задълженията си, така и в личния си живот; в това отношение би допринесло въвеждането на Кодекс за етични норми.

Също така, връзката на справедливостта с обществото се засилва, когато има своевременна и достоверна комуникация на съдебната власт с широката общественост, която предполага от една страна създаване на организирана институционална рамка за информиране, а от друга страна прилагане на принципите на журналистическата етика.