Според аристотеловото определение, душата е първата ентелехия на физическо, органично тяло, което има способността за живот и също така притежава в себе си принципа на движение и покой. Ентелехията е формата на съществото, която съществува в състояние на възможност. Душата, следователно, е същина в смисъла на форма. Характерната аристотелска формулировка е, че душата е това, което едно конкретно тяло е трябвало да бъде. Тя е причина и начало на живото тяло, източникът и целта на неговото движение. Тя е причина, като форма на живото тяло. В същото време, той стигна до ясно разбиране, че душата и тялото съставляват, в случая на човека също, много сплутена единица. "За душата" обозначава последния етап от развитието на Аристотел в областта на психологията; това става ясно от цялостния път, който предшества.