Представеното изследване е продължение на това, публикувано през 2017 г., със заглавие "Платон: Закони - Книга А'. Към теологично тълкуване на Политиката". В настоящата ни работа обработваме втората книга на Законите, която озаглавяваме "Платон: Закони - Книга Б'. Художествените и естетическите основания на Политиката". Докато при прехода от първата към втората книга считаме, че ще действаме под принципа на тематичната последователност, по пътя срещаме изненади. Платон във втората книга на "Законите" се появява като увлекателен пробив на мисълта, като революционен разрушител на считаните за истини и най-накрая като съдник на самия себе си.

Безспорно, това е същото лице с очарователните диалектични периодизации, но с избори, които подчертават пътя на духа от гледна точка на незадоволеността и гледащите към обратите като същността на духовността. Докато всички очакват да подчертае, след проясняващите теологични разсъждения на първата книга, обективния политически критерий на правото, го наблюдаваме как се вдъхновява от дразненията, които предизвиква в човешкия интелект художествената загриженост и търсенето на естетическите преминавания.

Изненадите следват една след друга. И докато наистина запазва основните си константи относно Етика и Политика, въпреки това ги записва в мета-етично и мета-политическо съответно поле. Без съмнение, оценяваме, че писането на втората книга е протекло пред експлозивни дилеми и компресивни залози.