Предмет на това изследване е подчертаването на основните постоянни и променливи в развитието на конституционните институции на нашата страна от Междусъюзническия период до падането на хунтата на полковниците през 1974 г. В сферата на политическите институции този период се характеризира с фалшифициране и двойно премахване на парламентарната система и индивидуалните свободи, които дългогодишно либерално и демократично развитие бе формирало до 1915 г.

Освен социалните, икономическите и идеологическите фактори на поредица от кризи през разглеждания период, специално значение се отдава на конституционните последици от двата големи разколи - националния разкол в Междусъюзническия период и гражданската война във следвоенния период. В двата разколи и в психозите, които те предизвикват, се търсят главно причините за дълбокото изкривяване на конституционните институции на страната, тяхната неспособност да се адаптират към нуждите на интервенционистката държава на 20-ти век и накрая тяхното открито унищожаване през 1936 и 1967 г.