В "Приказката за падането на Гондолин" са две от най-големите сили в света. Има Моргот, въплъщение на крайното зло, невидим в тази история, но управляващ огромна военна мощ от своята крепост Ангбанд. Дълбоко противопоставен на Моргот е Улмо, вторият по сила след Манве, главния на Валарите.

Централно за тази вражда на боговете е градът Гондолин, красив, но неоткриваем. Той е построен и населен от елфи Нолдор, които, когато живеели във Валинор, земята на боговете, се разбунтували срещу тяхното управление и избягали в Средната земя. Тургон, кралят на Гондолин, е мразен и страхуван над всички свои врагове от Моргот, който напразно се опитва да открие чудно скрития град, докато боговете във Валинор в разгорещен дебат до голяма степен отказват да се намесят в подкрепа на желанията и плановете на Улмо.

В този свят идва Туор, братовчед на Турин, инструмент на плановете на Улмо. Воден невидимо от него, Туор тръгва от земята на своето раждане на страшното пътешествие към Гондолин, и в един от най-завладяващите моменти в историята на Средната земя самият морски бог се появява пред него, издигайки се от океана сред буря. В Гондолин той става велик; той се жени за Идрил, дъщерята на Тургон, и техният син е Еарендел, чието раждане и дълбоко значение в бъдещите дни са предвидени от Улмо.

Накрая идва ужасният край. Моргот научава чрез акт на върховно предателство всичко, което му е нужно, за да предприеме опустошителна атака срещу града, с балрози и дракони и безброй орки. След подробно описан разказ за падането на Гондолин, историята завършва с бягството на Туор и Идрил, с детето Еарендел, гледащи назад от пролом в планините, докато бягат на юг, към пламтящите развалини на своя град. Те пътували към нова история, "Приказката за Еарендел", която Толкин никога не е написал, но която е скицирана в тази книга от други източници.