Родителите ми, Хаим и Евгения Пардо, решиха да избягат от гетото заедно с трите си деца на 5, 10 и 14 години. Опасността беше голяма, ако ни хванеха, щяха да ниExecutionарят, както и тези, които ни помагаха. И дори тогава не знаехме, че окончателната цел на нацистите е да ни унищожат в Полша.

Скрихме се в Солун в къща на християнски наши съграждани, в сърцето на града, близо до централата на германците, защитени от австриец... В нашето укритие успяхме да се освободим, а затворничеството ни продължи година и половина - 18 цели месеца, 548 безкрайни дни от април 1943 до октомври 1944.

Още от първите дни започнах да пиша дневник под псевдонима Рула Каракотцу. Истинското ми име не се споменава никъде в този детски текст. Страхувахме се дори да произнесем имената си.

По два начина човек възприема „Историята“. С описанието на събитията и с описанието на ежедневния живот. Тази книга, следователно, предава цялата атмосфера на епохата на преследванията на евреите в Солун по изключителен начин. И с погледа на малката тогава „Рула Каракотцу“, а също и с погледа, след петдесет и пет години, на Розина Асерш-Пардо...